Репортер: Деси Стоянова
Оператор: Валентин Николов.

От години една учителка по музика е в конфликт с учениците си. Всички разказват за нея, че отдавна е преминала границата на смятаното за нормално и приемливо поведение.
Тя пък твърди, че е жертва на систематични издевателства.
Въпреки всички фрапиращи случки до края на миналата година Иванка Цанкова продължава да бъде в класните стаи.
Какво точно се е случвало между учениците и учителката в плевенската гимназия "Анастасия Димитрова",
имат ли хора като нея място в училище и адекватен ли е законът спрямо абсурдните казуси от живота, ще ви разкажем с  този репортаж.

От 24 години Иванка Цанкова е учителка. Преподава музика.
Представя се като флейтистка и поетеса. Разказва, че някога е била обявена за "първенец". Като доказателство показва книга с посвещение от ръководството на математическата гимназия в Плевен. Там Цанкова работи до 1986-та година. След това се мести в училище "Анастасия Димитрова".
Ученици и учители разказват, че винаги е била особена. Колегите й твърдят, че от край време има проблем с децата - не успява да ги овладее, в часовете й цари хаос.
От години учителката запълва страниците на дневниците със странни забележки срещу учениците. Ту пише на всички двойки, ту шестици.
Легендата за странната учителка по музика, която повечето от хлапетата наричат Клеопатра, се предава от випуск на випуск.
С годините проблемът ескалира, а личното й досие набъбва. На няколко пъти е наказвана със "забележки", после с предупреждение за уволнение. Всеки път Цанкова отказва да дава обяснения.
През 2000-та година директорът на училището я уволнява дисциплинарно. Поводът - Иванка Цанкова блъска главата на една от ученичките си в радиатора. Година и половина по-късно учителката е възстановена на работа от съда. Заради процедурни пропуски.
Цанкова се връща и всичко започва отначало.

“Искам единствено да живея, да пея, да свиря на флейтата, да преподавам теорията, да бъда полезен, честен труженик на Република България”, споделя учителката Иванка Цанкова.

“Застава на дъската, предава ни разни неща и почва да тропа с крак и да скрибуца със зъби. Тича из стаята с дневника и ни замерва”, разказва Стилян от 7 д клас.

“Мен ме заплашваше, че ще ме прати при майка си и сестра си в гробищата и викаше, че ще ме съди за 20 000 лева, защото викаше, че съм я закачал. А аз нищо не съм правил, стоя и си слушам в часа”, допълва Диян от същия клас.

“Замерват ме, пръскат ме с шпрей, със спринцовки - някаква жълта течност, ако отивам до тоалетната, за да взема таблетки за сърдечните увреждания, или да ползвам тоалетната, ако се придвижвам по коридорите или отивам на работа - с камъни са ме замервали, с кошчета, с гъби, с тебешири, с облегалки от столове, ритат ме, блъскат ме, дори в тоалетната съм падала няколко пъти”,оплаква се Иванка Цанкова.

“Това е един драстичен случай. Много рядко в града, може би и в страната са малко такива случаи, в които един учител системно злоупотребява със своето обществено положение, не изпълнява призванието си да учи учениците. Напротив тероризира ги, държи се агресивно и неадекватно”, заявява директорът на училище “Анастасия Димитрова” Тончо Върбанов.

“Госпожата ни каза да изпеем едни песни, които не бяхме ги учили. Ние й казахме и тя каза, че ще пише на всички двойки. Аз си сложих ръката на катедрата и й казах, че не е много честно да ни пише оценки - да ни изпита другия час. И тя ми проби тука ръката с химикалката. И се вбеси и започна да ме гони. Каза, че съм й взела химикалката, че сме искали да я изнасилваме и такива неща”, разказва Марти от 7 б клас.

“Аз съм забила химикалка и тя има белег?! Къде й е съдебното медицинско. Какво може да докаже, че аз ще забия химикалка”, не се съгласява с обвинението учителката по музика.

“Ние, когато нещо я питаме тя вика - има си съд, прокуратура, ще подавате молби. Е такива работи”, казва Самуил от 7 б клас.

“Нещо пак я бяхме ядосали и тя казва - ще има кървави дупки в черепите и в стомасите. Ще лягаме в гробовете с жълти книжки. Е такива...”, допълва картината Самуил от 7 б клас.

“Събира чиновете на едно и няма къде да избягаме. Почти всички момичета ги е страх и седят до вратата, ако нещо изпадне в истерични кризи просто веднага да тръгнат”, споделя страховете на съучениците си Спас от 8 г клас.

“Те знаят, че аз отивам на работа с единствената мотивация да влагам труд за себе си и обществото, да бъда полезна за себе си и семейството си. Но учениците, които 13 пъти се обаждат за взривяване на училището или за зараза, защото ги мързи, защото им се иска да губи учебни часове и да си губи времето, естествено се възползва от ситуацията, че аз съм в лоши взаимоотношения с ръководството на училището, че има анкетиране и брожение срещу мене и си прави всякакви шегички с мене”, казва Цанкова.

“То просто няма такъв час. Ние нищо не учим в този час”,смята Георги от 7 б клас.

“Само “Камъните падат” и “100 кила ракия давам”. Само тези песни.
През час. И ни кара и нас да пеем. Даже веднъж се надпява с едно момче”, разказва Десислава от 8 г клас.

“Сигурни ли са, че съм им пяла?! Може да пея една фраза, колкото като цитат да покажа кое е чалга, защото в 9-ти клас имаме кое е кич, кое е чалга, кое е популярна музика и кое е възвишено и изискано, мотивира се Цанкова. Може да кажа ето например има и такава чалга - пее "Камъните падат, падат от небето". Но пеене на песента за преподаване на песента... Предимно мога да пея /пее/ "Казано честно всичко ми е наред".

“94-та година тя не беше толкова зле. Нямаше такива ексцесии в часовете. Но сега наистина нещата излизат от контрол, защото тя върви по коридорите и си говори сама, учениците подвикват след нея и е естествено тя да реагира по някакъв начин, но е страшна. За мен е страшна пък камо ли за едни ученици, които остават насаме с нея”, споделя с безспокойство учителката по история Искра Йочева.

“Тя ни говори за мъртъвци - че срещала по центъра някакви духове... Срещала по улицата някакви вампири и духове и искали да я убият”, разказва Зорница от 8 г клас.

“Веднъж Десислава стоеше там до радиатора и попита дали не е пил някой ракия, защото в стаята наистина миришеше на алкохол и тя каза, че може от нея да й мирише, защото тя се жабуркала с йод, бензин и ракия, заради сливиците”, допълва Силвия от същия клас.

“Отивам в класната стая - с дневник или без дневник, като по коридора чувам обидни реплики, търпя ритане, блъскане, или врата, която е вече подготвена като я пипна да падне върху мене. "Госпожо не сте възпитана, не затваряте. Аз като висшист, човек интелегент пипам вратата и вратата пада върху мене, класът избухва в смях и започват обиди и подигравки: "Госпожо, госпожо, ама вие счупихте вратата, вие не знаете даже как се влиза през врата", разказва учителката Иванка Цанкова. Смятам, че не мога да се чувствам виновна, аз не искам взаимоотношения никакви. Аз искам единствено да пея - духачка съм, флейтистка.”

“Тя е мърша само не е умрела, учениците ще подвеждала. Тя в тоалетната тръгвала и тия отиват и блъскат вратата и не й дават да ходи по малка нужда”, казва бащата на учителката Петър Цанков.
“Тя по някой път като викне бодигарда - защото тя вече съвсем откачи и вика бодигарда, и той като седи тя почва да предава, казва си нещата точно като нормална учителка. Бодигардът излиза и тя почва - ей сега ще ви направя дупки в мозъците, ще видите вие, ще извикам съдиите да ви осъдят”, разказва Силвия от 7 б клас.

“Миналата година я видях аз лично в учителската стая, седнала на диванчето, събула си ботуша и се кара на ботуша си. Това нормален човек не би го направил”, казва Катя Николова, учител по български език и литература.

“Веднъж седеше на бюрото, отвори си чантата, изплю се вътре и ... много гадно беше”, спомня си Силвия от 8 г клас.

“Както караме часа и казва на Георги - ти дето 13 години ми се завираш в краката, ела да те огледам”, казва Силвия от 7 б клас.

“Пристига в тоалетната и аз както съм клекнала на клекалото и ме рита вратата и единия размахва един презерватив: “О-о, госпожо, вижте мама ми е донесла от Виена, вижте само как хубаво мирише, това не е като българските. Ще го пробвате ли госпожо?” Казам, моля ти се остави ме, освободи ми тука тоалетната имам право да ползвам сама тоалетната, не съм те повикала и той ме напсува и вика като не искаш да те оправим с тоя презерватив, тогава можем и по друг начин”, разказва учителката.

“Тая жена е болна според мен, въобще не трябва да е тука. Да се лекува някъде”, смята Тереза от 7 б клас.

“Аз дори си спомням първите ми впечатления - 1990 година тя говореше след някаква екскурзия, че след тази екскурзия й излизали червейчета от ръцете”, допълва разказа Гълъбина Борисова.

“Вика, че в миналия си живот е била Клеопатра. Синът й е Цезар”, казва Георги от 7 б клас.

“Това е прякор, който са ми измислили учениците.
В часовете по музика аз много често правя комплексно-интеграционна връзка между всички видове изкуства - театрално, история на музиката, история на изкуството, обяснява Цанкова.  Когато преподавам антично изкуство много често давам този пример - за римското аристократично общество, за гръцкото или за египетското. Оттогава учениците ми лепнаха този обиден прякор - Клеопатра.”

Конфликът между учителката и учениците достига пик само месец след началото на учебната година. Случките стават все по-фрапиращи и срещу Цанкова потичат жалби - от родители на сблъскали се с реакциите й ученици. Поводите:

“Беше някакво междучасие и ние вървяхме с едни приятелки и госпожата вървеше с някаква чаша вода и съм залитнала и за да не я бутна може би съм бутнала чашата. В този момент тя нацели чашата по нас и тръгна да ме гони към тоалетните и там нали ме хвана и започна да ме тресе. Хвана ме за ръцете и каза, че съм убила майка й, че съм взела противоотровата й и някакви такива работи”, спомня си за инцидента Силвия от 7 б клас.

“Аз я попитах един път - имаше един белег на ръката като от зъби и аз я попитах: Госпожо, какво е това на ръката ви и тя ми отговори че : Аз ли ще й държа сметка дали е женена или не, дали е разведена или не, дали ща я оправям с презерватив или не, ще ми духа ли или не”, разказва Мартин от 7 д клас.

“Това е абсолютно невярно и е клевета. Аз ви казах като сърдечно болен човек отбягвам и положителни, и отрицателни емоционални обременявания”, оправдава се Цанкова.
“Вие нали разбирате, че не може десетки деца да си измислят просто?!”
“Възможно е, възможно е.”

“После ни говори на всички, че ще ни прати при майка си и сестра си в гроба. Биеше ни с дневника, караше ни да й казваме ЕГН-то”, казва Мартин от 7 д клас.

“На мене един път без да съм я питал нищо ми разправяше как нейното семейство е лежало в кървища на улицата и разни глупости”, спомня си Симеон от 7 д клас.

“Цитат - ученически: Защото ще ви подлудим, ще ви разсипем, ще ви изключим от това училище и вас ще пратим при майка ви и снаха ви”, казва Цанкова.

“И каза също, че сме я изнасилвали 15 пъти и сме я били по главата с бухалки. През 89-та година, а аз тогава съм се родил”, допълва Мартин.

“Няма такова нещо, ако е имало изнасилване ще имам документ.Аз не съм казала, че са ме изнасилили, ами че идват да се подиграват с мен в тоалетната”, пояснява учителката по музика.

“Дано истината да излезе и дано се прекратят тези истории вече, защото в крайна сметка ние си пращаме децата там, за да учат, а не за да се гаврят с тях и да вършат извращения”, казва Неда Маркова, родител.

“Не знам по-рано родителите дали са обръщали внимание на това нещо, но то напоследък става непоносимо. Това така да говори на деца, които са на 13 години, да казва, че са я изнасилили и т.н. това просто...”, възмутена е и Мариана Недева, майка.

“Аз се извинявам, че повишавам тон, но на никого не съм причинила нито психологически, нито токсични, нито бактериални, нито физически, нито сексуални увреждания. Аз съм много честна, никога не лъжа”, заявява Цанкова.Сега аз мисля, че нямам причини да лъжа. Ако аз излъжа... /показва си белега/ Кой е потърпевш, кой е пострадал, кой е репресиран, изнудван или измъчван, то е очевидно.

Цанкова твърди, че белегът й е от миналата година, когато четирима пребили сина й, а после и нея. Нападението станало точно след като съдът постановява, че учителката трябва да бъде възстановена на работа. 4 години преди този инцидент умира майка й. Преди това при странни обстоятелства загива съпругата на брат й.
Зад всички тези събития учителката съзира резултатите от целенасочено провеждана кампания срещу нея. Обвинява директорите, учителите и учениците.
“Щели да ни разкъсат цялото семейство, щели да ни докарали до просешко, затворническо състояние, на улицата щели сме да бъдем и точно това се случва 13 години, извинявам се, че съм честна”, продължава Иванка Цанкова.
 
“Тя беше хубава ученичка, хубаво завърши...
Побъркаха я учениците, защото тя е кротка и слабодушна жена” – това е мнението на съседите на Цанкова.

Цанкова е разведена. Синът си е отгледала сама. Колегите й твърдят, че винаги е имала финансови затруднения, споделяла и за семейни проблеми. 

“Идвала е в училище насинена, лежала е в болници от побой от съпруга й и като дете - нещастно детство. Съжалявала съм я, давала съм й храна, дрехи. Който с каквото може, всеки от нас й е помагал”, разказва учителката по български език и литература Катя Николова.

“Много лични проблеми има. Тя разказва и пред нас, и пред учениците за съжаление разказва и те затова всичко за нея знаят. Знаят с повече подробности от нас”, допълва картината учителката по рисуване Мимоза Боцин.

“В крайна сметка нас какво ни интересува родителите й, семейството й. Ние си водим час по музика. Както по другите предмети, така и при нея би трябвало тя да преподава урока, а не живота си”, казва Тереза от 7 б клас.

“Според мен трябва да се обърне внимание на тези проблеми, трябва да се направи нещо, трябва да се измисли някакъв начин да се контролират нещата, трябва да си защитаваме децата - те сега се оформят като личности. За в бъдеще какви хора ще бъдат, ако им се говорят такива неща?”, казва Надя Маркова, майката на едно от децата.

Въз основа на оплакванията на родителите директорът на училището завежда жалба срещу Цанкова в прокуратурата. Оттам разпореждат проверка, която още не е приключила. Паралелно директорът стартира процедурата за повторното дисциплинарно уволнение на учителката.

“Междувременно след като тя разбра, че тече такава процедура си взе болнични. На следващия ден - обичайна практика при нея, взе си болнични първо за 10 дни, после за 20 дни. Вторият болничен лист ми беше изпратен по пощата с обратна разписка”, разказва за ситуацията директорът на училището Тончо Върбанов.

Веднага след това - пак по пощата, Върбанов получава и молба за отпуск от Цанкова. Опасявайки се, че ако откаже, учителката може отново да заведе дело срещу училището, директорът разписва. В края на декември Цанкова излиза в отпуск и така блокира дисциплинарното си уволнение. 74-те дни, които има да ползва, изтичат в края на март. Ако желае, след това Цанкова би могла да се върне на работа. Няма основание, на което това да й бъде забранено.
“Трябва да има някой в държавата, който да може да застави това лице по законов път да отиде на медицински прегледи и да се докаже то може ли да работи в училището или не може. Аз мисля, че това е пътят”, заяви директорът Тончо Върбанов.

“Може би един ден и някой от нас ще бъде в нейното положение. Но трябва да й се помогне на тази жена. Аз си мисля, че бихме могли да й помогнем като й кажем, че нейното място не е в училище, тя трябва да се лекува”, предлага учителката по математика Димитрина Тодорова.
“Така ли?! Кое да си лекувам? Аз ли разбивам черепи, аз ли регистрирам, уволнявам, пенсионирам. Добре, аз ще си лекувам нещо да предположим. Ами синът ми, той беше дете - на 15 години, когато го пребиха, той кое да си лекуваше, кое да си пенсионираше”, реагира на предложението учителката Цанкова.

По сега действащите разпоредби директорът няма правомощия да застави учителката да мине през лекар. Единственият вариант е прокуратурата да разпореди да бъде направена психиатрична експертиза като част от проверката по случая "Цанкова".
По принцип в Кодекса на труда е записано, че работодателите са длъжни да осигуряват медицински прегледи на подчинените си. Никъде обаче не е вменено задължение за подчинените. Отделно няма и пари за прегледите. В бюджета на образователното министерство за тази година такова перо просто не съществува.
Сега от ведомството ще мислят как да заложат средства за догодина. Тепърва ще изработват и наредба, която е трябвало да бъде приета още преди 5 години. С нея ще се регламентира кои отклонения и заболявания са несъвместими с учителската професия. В същия нормативен акт ще бъдат разписани и правомощията на директорите при подобни случаи.
“Трудно ми е да се произнеса за съдбата на колежката и развитието на случая оттук нататък. Мисля, че по принцип би следвало да се потърси решение, което да не възпроизвежда конфликт, да създава една нормална атмосфера за работа, защото все пак децата са висшата ценност в системата на образованието”, казва Юлиян Наков, заместник-министър на образованието.

“В днешно време учителят просто трябва да има желязна психика, става все по-трудно и трудно на учителя да се справя с децата и тя просто нейната психика не може да издържи. Аз така си го обяснявам - трябва да се лекува.” Това е мнението на учителката по биология Гълъбина Борисова.
“Аз мисля, че тя има по-лабилна психика, а с учениците днес е трудно да се работи. Трябва да си много спокоен, да гледаш нещата и от тяхна гледна точка, да правиш много компромиси”, допълва колежката си учителката по музика Румяна Тошева.

“Достатъчно напрегнато е всекидневието и на учителите, и на учениците, за да бъдат подлагани на такъв тормоз. Това е сериозно. Друг е въпросът, че понякога учениците провокират такива действия, но го правят, защото знаят за състоянието на лицето”, казва Анни Петкова, началник на инспектората по образованието – Плевен.

“Процесът е взаимен, за да се стигне до подобно нещо във всички случаи е имало едно продължително издевателство някъде в миналото от страна на децата”, смята заместник-министър на образованието Юлиян Наков.

“Вие правите ли нещо, дразните ли я?”
“Не, ние си стоим в час, слушаме и гледаме”, казва Джошкун от 8 г клас.
“Въобще не я дразните?”
“Понякога й се смеем”, допълва Васил от същия клас.
“В смисъл?”
“Като каже нещо от рода на... започне да ни разказва за животните, за Клеопатра и Юлий Цезар, на нас ни е смешно и ние се смеем. И тя тогава направо изпада в истерия.”

През ноември Цанкова подава жалба срещу учениците от цял един клас. Обвинява ги, че я тормозят, замерят и й посягат. Оттогава пази на балкона си "веществени доказателства" за случилото се. По жалбата й е направена проверка, но не са установени данни за извършено престъпление и прокурорът отказва да образува наказателно производство.

Само преди седмица Цанкова подаде нова жалба. След като устата й беше разбита в двора на основно училище "Никола Вапцаров". Място, където никога не е преподавала. От ученици, които не познава.

“Точно минавам и веднага ме заобиколиха - 2 камъка хвърлиха по мене, снежни топки, буци лед и с крясъци и обиди - пачавра, боклук, въшкава, сифилистична не заслужаваш да живееш”, разказва за инцидента Цанкова.

Свидетел на инцидента става бодигардът на училището Борислав Бочев. Той каза, че към Цанкова интерес са проявили само двама младежи:
“При преминаването й изглежда я познават, и едно от момчетата взима топка сняг и я удари в главата. В тоя момент тя се обърна рязко към него и изглежда е казала нещо обидно, защото момчето я удари в лицето с ръка.”

Според бодигарда с това инцидента приключва - ударът е само един: “Не беше чак толкова страшно, че да се обърне такова внимание.”

Страшното е, че никой не може да каже какво още би могла да донесе на Цанкова нарастващата й печална слава.

За контакти с "bTV Репортерите": btv_reporterite@btv.bg ili novinite@btv.bg