Да обясним накратко как "ограбените от пирати" музикални продуценти и един куп други абсолютни безделници и дупки, печелят пари. Представете си мерсарница, която от едно теле може да произведе неограничен брой салами. Казато с думи прости: инвестирате в едно теле - продавате цял живот салами.

За да можете да разберете казаното малко по-долу да давм два примера. Първият е за голям производител на автомобили. Максимално той може да спечели само толкова, колкото може да произведе. А сега вземете за пример една издателско-продуцентска компания (втори пример). Тя може да спечели толкова, колко може да продаде, практически без горна граница. Липсва обезпечението с продукция, но кой ли забелязва това.

Цялата тази изнудваческа индустрия, е нещо толкова антипазарно, нещо толкова антилогично, че същестсвува единствено и само, защото някой позволява тя да мами потребителя. Този накой е законодателят! С какво обаче тя нарушава пазарните принципи и етиката на търговия? Твърде малко хора си задават този въпрос, а още по-малко от тях търсят отговор. Първо, потребителят няма избор, защото на него му се налага стил и вкус. Той се налага от продуцентската мафия. Тя пък го налага на изпълнителите. Във времето на електронни медии пласирането на бездария е нещо много лесно. Това е като да вземете некадърна склуптура, да я поошлайфате оттук-оттам, да й налепите малко глина, за да заместите липсващи форми, и това зомби да го обявите за звезда. Твърдите обратното? Я пак помислете, вас питал ли ви е някой дали Мадона е звезда? Не, някой ви е казал, че тя е такава. Нищо, че пее фалшиво. Второ, потребителят няма права над това, за което е платил. Купувате си диск на изпълнител. Върху него има изписани един куп забрани, които ви дискриминират. Образно си го представете като да си купите хляб, но да не можете да го ядете с какво да е ядене, да не можете да дадете от него на съседа, нито пък да го ползвате за сандвичи. Реално всеки потребител на тази измамна индустрия получава нещо, което не може да се дефинира по никакъв смислен начин. За да може все пак то да има име, е наречено интелектуален продукт. В над 99% от случаите в него няма никакъв интелект, нито капка интелектуален подход, а идеите започват да липсват още от рекламата му. В момента, в който вие си купите каквото и да е от индустрията на нищото, вие ставате подсъден. Ако прочетете внимателно какви права ви дава закупена единица "интелектуален" продукт, ще видите, че вие нямате никакви права. Ако си купите кола, имате право да я върнете, защото не ви харесва. Ако си купите развален хляб, ще можете да го върнете. Но, ако си купите носител с песничка и тя не ви хареса, вие няма да можете да я върнете. Оправданието на "производителя" (какво ли произвежда той в случая не е много ясно) е, че това било въпрос на вкус и не можело да се връща закупен носител. Положението става още по-интригуващо, ако си купите билет за кино. Можете ли да го върнете, ако филма не ви харесва?

Има и още един доста интригуващ момент. Цялата тази псевдоиндустрия е производител на въздух. Тя с нищо не се различава от алчните банкери, които докарата световната финансова криза. И двата споменати субекта действат непазарно и задължително С ПРОТЕКЦИИ! Освен това има един много невероятен момент. Въпреки "ограбването" фалити в тази индустрия не се наблюдават. Въпреки, че в моменте рухват колоси на развити икономики, колко продуцентски къщи, издателски къщи или певачки са фалирали? Помислете и как така можеш да грабиш (по неговите думи) някой и той да не фалира. Помислете си и над факта как можеш да печелиш от него, дори продавайки го с отстъпка 90% (колко реално струва то).

И накрая. Цялата тази мафиотско-кланова гилдия на "производители" на "интелектуален продукт", концентрира в себе си парични средства. Тези средстава не са обезпечени реално с никакви стоки и услуги. Най-неприятното е, че те дават възможност за забогатяване на хора, които не полагат никакъв труд с цел създаване на добавена стойност, която да ползва обществото. Пълна порнография е една актиса да е по-известна от учен, инженер или лекар. Подобни опасни прецеденти разлагат обществото, защото демотивират производителите да произвеждат, умните хора да създават, а потребителите да потребляват.